Един от основните проблеми на акваристиката е пренаселеността на аквариума. Плътността на разположението на хидробиотоните в аквариумите е десетки пъти по-висока отколкото в природните водоеми, а проточността и снабдяването на водата с микроелементи е минимално. Но все пак ни се иска да се полюбуваме на рибките, нали! Ето че се получава, че по същество рибите плуват в силно ограничено пространство, напълнено с бульон от отпадъци в резултат на собствения им живот.

Вторият сериозен проблем на акваристиката е “азотният цикъл”. Храната (1), фекалиите на рибите (2), дишането (огромно количество азот попада във водата именно през хрилете в процеса на дишане), гниещи части на растенията (4), умрели микроорганизми, а често и далеч не микро, се разлагат в аквариумната вода от бактерии.

1. Остатъци от храна
2. Фекалии на рибите
3. Чешмяна вода, хлор, нитрати, тежки метали
4. Гниещи части на растенията
5. Замърсяване на водата

В резултат на това “пиршество” във водата попадат много най-различни неща, но азотът е основата на всичко органично. Именно той образува със свободните катиони на водорода Н⁺ (не винаги са във водата) амоняк NH₃. Амонякът е силна отрова, която предизвиква отравяне у рибите. Всички биха загинали, ако във водата не съществуваха бактерии, които преработват амоняка в процеса на живота и дейността си в нитрити (NO₂), които между другото са също много отровни, и бактерии, които завършват цикъла чрез преработване на нитритите в нитрати (NO₃). Както е известно, нитратите се употребяват от висшите растения и водораслите (алги). Последните не са желателни (не трябва да се бъркат с висшите растения, специално отглеждани в аквариума), затова с нитратите може да се борим по два начина: чрез засаждане на достатъчно количество живи растения в аквариума и чрез редовна частична смяна на водата. А нали освен нитритите и нитратите съществуват и фосфати, сулфати и т.н.

Също така трябва да се отбележи, че за нормалното си развитие аквариумните обитатели трябва да получават необходимите количества разтворени във водата микроелементи. В природните водоеми те се отмиват от видовете почва. В аквариума не могат да се появят само с прясната вода.

Често се среща твърдението, че, вижте, моите рибки си живеят, а водата не я сменям, само доливам вместо изпарилата се. Но, първо, това, по правило, са риби, които търпят наличието на азотни замърсявания във водата, второ, при това рибите са в потиснато състояние и никога няма да достигнат максимума на растежа си и окраската.
И така, смяната на водата е благоприятно, но трябва да се извършва, като се спазват някои простички правила:

1. Водата за смяна трябва да отговаря на аквариумната вода по температурни и химични параметри (рН и твърдост).
2. На еднократна смяна подлежи 1/3 от водата в аквариума. През пролетта и есента, когато качеството на водата се влошава, може да се сменя не повече от 1/4, а в екстрени случаи (отравяне и т.н.) не повече от половината от реалния обем на водата в аквариума.
3. Вода за смяна в големите градове може да се взема направо от водопровода (като се взема предвид точка 1) и се добавят в нея кондиционери от водещи производители.
4. Във водопровода водата е под налягане, и след напълване на съда може да се забележи образуването на балончета газ на стъклата или на декоративните елементи. Това е много вредно за рибите. За предотвратяването на тази ситуация по-добре първо да се напълни съдът със силна струя вода от душа (при това по-голямата част от газовете се маха, включително и хлора), и да се остави да престои няколко минути.
5. В повечето случаи процесът на смяна на водата трябва да се съчетава с почистването на почвата.