за нас | въпроси и отговори | статии | специални предложения | детски страници

карта на сайта

 
тел./факс
032 633472



Александър голям

Род Psittacula се състои от 15 вида, от които два вече са изчезнали – P. Wardi – Александър синьолик и P.Exul – Александър син и три са пред изчезване – P. Echo – Александър от о. Мавриций, P. Intermedia и P. Caniceps – Александър сивоглав, на който цената е много висока. Не по-ниска е и на сивия малабарсти Александър – P. Columboides, изтребен от ловците на птици, защото смятали, че носи някаква заразна болест, която убивала и другите уловени папагали. Много години, а дори и сега, почти никой не иска да ги транспортира до Европа, което прави цената им немислима за повечето истински любители на тези редки и красиви птици.
Малкият Александър – P. Krameri е единственият папагал, който е разпространен на два континента – два от подвидовете живеят в Азия и два в Африка. Той е и единственият от рода, заедно с обикновения вълнист –
Melopsittacus undulatus и корелата – Nymphicus hollandicus, които не са защитени от Вашингтонската конвенция – CITES, поради голямата им разпространеност. Изключение правят птиците от подвида, които живеят в Гана и за които се изисква документ APPENDIX III. Други по-често срещани папагали са: червеноглавият (сливоглав) Александър – P. Cyanocephala; розовогърдият Александър – P. Alexandri; китайският Александър – P. Derbiana и дългоопашатият – P. Longicaunda. Черноглавият Александър – P. Himalayana и розовоглавият – P. Roseata са широко разпространени, но се гледат много рядко от любители.
Смарагдовият Александър – P. Calthorpae сега живее само на о. Цейлон и има само по няколко двойки в Англия, Ирландия, Белгия и Холандия.
Не на последно място трябва да отделим внимание на големия Александър – Psittacula enpatria – първият познат на човека говорещ папагал от времето на Александър Велики, от походите му в Индия. Познати са пет подвида – enpatria, nipalensis, maguirostris, avensis и siamensis, които са разпространени в Цейлон, Афганистан, Пакистан, Индия, Индокитай, Андаман.
Това е изключително красив папагал, с размер около 58 см, някои от подвидовете са малко по-малки, но са редки, от които 2/3 са с тънка дълга опашка. Като цяло цветът му е зелен, на главата и корема е тревисто зелено, на гърдите и врата прелива в жълтозелено, на крилата става тъмнозелено, а към опашката става почти синьо с жълтеникав връх. От вътрешната страна опашката е жълта. Клюнът му е голям и с красив червен цвят. На гушата има дебела черна огърлица, която стига до някъде, а оттам започва също така дебела розова, минаваща през целия му врат. Над нея има красив син оттенък. На крилата има виненочервена черта с размери 1 см на 6 -7 см. Женската има същото оцветяване с изключение на черната и розова огърлица, но с по-нежни форми, по-малка глава и човка, по-къса с 2-3 см опашка.
Големият Александър в природата живее в горска и подгорска област, в палмови плантации и открити краища. Предпочита високите клони на дърветата. Храни се със семена, ядки, плодове, цветен прашец, пъпки и нектар. Мъти през есента и зимата, като това става веднага след дъждовния период. Обикновено гнезди в кухи хралупи на дървета, вътрешен размер 30-35 см в диаметър и дълбочина около 70 см, но понякога са наблюдавани мътещи двойки и в съборени зидове, комини, изоставени къщи и скални дупки. Женската снася 2-4 яйца с размери около 27-34 мм, които мъти само около 21-28, обикновено 25 дни. В началото малките се хранят само от майката, но след 5-6 дена в изхранването взема участие и мъжкият. В хралупата остават около 50-60 дни, след което излитат навън, но стават самостоятелни след още 2-3 седмици. Много рядко двойката може повторно да снесе яйца и това обикновено става, ако се случи нещо с малките или бъде принудително изгонена от района.
В домашни условия големият Александър се размножава сравнително лесно, особено ако папагалите не са диви птици от природата. Когато двойката е добре подбрана, когато папагалите сами се харесат, проблемите не са много.
Съществуват, поне до 90-те години, а сега може има и други, две мутации на големия Александър – жълта с червени очи лутино и синя. За съжаление цената на такива птици е много висока, но се надявам, че един ден ще мога да си го позволя.
Ораторските способности на големия Александър не са така поразителни, както тези на папагалите Жако – Psittacus erithacus. Интонацията при тях трудно може да се сменя, рядко могат да говорят с два – три гласа, но мисля, че репертоар от 50 – 100 думи, с 15-20 различни израза и някоя песен, е напълно достатъчен. Като се има предвид, че цената на големия Александър е на половина от тази на Жакото, че обикновено големите Александри са излюпени в домашни условия, а Жаката са диви от природата и не на последно място единият е с красиви цветове, а другият – сив, то всеки може направи избора си сам.
Имам папагал, излюпен при мен, който за година и половина успя
да научи 50 думи. Те можеха да бъдат много повече, ако не го бях научил да пее “Happy birthday to you” с думи и мелодия и ако не му бях осигурил женска. Но смятам, че съм постъпил добре. От него също имам малки, даже неговата дъщеря казва няколко думи научени от баща си. Той продължава да говори в присъствие на себеподобни и да ме обича толкова, колкото и преди. За отглеждането на такъв папагал се изискват условия, каквито трябва да се осигурят и на другите папагали.
Поради големите си размери – дълги криле и опашка – за тях трябват малко по-големи кафези. Хубаво е, поне веднъж на два дни, птицата да се пуска от кафеза да полети из стаята. Това да става само, когато има човек вкъщи и при затворен прозорец. В противен случай рискувате да бъдат повредени мебелите или да излети. Дори птицата да е кротка, нещо може да я изплаши и ще се наложи да се простите с нея. Стаята, в която ще я гледате, не е нужно да бъде много топла, най-често срещаният вид – P.e.nipalensis живее в Непал, но не трябва да става течение. Храната се състои от 7-8 вида семена, ядки и всякакви плодове, с които разполагате. Най-малкото, което можете да направите, е да дадете резенчета ябълка.
Единственото, което не трябва да давате е магданоз, защото според някои им действува смъртоносно. Иначе продължителността на живота им е над 50-60 години. Ако направите всичко това, а още по-добре, ако им осигурите и условия за размножаване, тези красиви папагали ще ви дарят с незабравими мигове