Най-разпространения и най-цветен вид е ПЪСТРАТА РОЗЕЛА (Р. eximius). Има три подвида: номиналния - eximius, cecilae и diemenensis. Първият подвид е разпространен в югоизточен Нов Южен Уелс, Виктория и Югоизточна Южна Австралия, а също така е интродуциран в Нова Зеландия, в Оукланд и малка популация в Дунедин в южната част на острова, което се знае от много малка част от любителите. Вторият подвид се среща в Югоизточен Куинсланд и областта Хънтър Ривър в Югоизточен Нов Южен Уелс. Третият - само на остров Тасмани. Дължината е около 30 см, а разлика между подвидовете почти няма. Само на втория главата и гърдите са малко по-тъмно червени и е с по-наситен жълт цвят на гърба и по корема. На третия червеното се разлива в тънки ивици до корема и е малко по-дребна. За съжаление тези птици не се котират добре на изложба, тъй като червеното не е добре  отразено  при тях. Те са спомогнали за получаването на новата прекрасна мутация - червена розела. При нея жълтото стига до долу, а жълтия и червения пояс отсъстват и ги има само на гърба.
Най-новата и красива мутация, която е получена в последните години - мутация РУБИНО. Цялата птица е чисто червена, гърбът е наситено жълт и по него има кърваво червени точки, с червени очи и други цветове няма. Цената на тази мутация е малко над 1000$ (повече от 20 пъти по-висока от тази на природната форма). Почти толкова красива е подобната на нея, но по-евтина, т.н. пъстра розела ЧЕРВЕН ПАСТЕЛ. Има и форма мутация ЛУТИНО - жълта с червена глава и червени очи, също така и мутация СТРАКА, при която нормално украсената птица е неправилно поръсена с жълти петна. Съществуват птици, при които цветът на крилото не е черен, а бял. По последни данни е получена и синя мутация в Холандия, при която синият цвят е много
по-силен от този при синия пенант.. Вторият вид,  е ЖЪЛТОГЛАВАТА розела  (Р. adscitus) с двата си подвида - номиналният и palliceps. Първият подвид има повече виолетово-синьо и по-малко жълто по гушката. Разпространен е в северната част на Кейп Порк Пенинсула, южно от Митчел Ривър и Капрас, а вторият - в северен Куинсланд, южно от Капрас и Митчел Ривър до Северен Нов Южен Уелс. Това е също добре разпространен вид сред любителите, но за съжаление няма получени толкова много мутации. Има само птици, на които в по-голяма или по-малка степен част от перушината е жълта, вместо нормалната (мутация СТРАКА - шарена). На големина е малко по-едра (31см) , а на описанието на цветовете няма да се спирам.
Най-дребна (25см) и най-нежна е ЖЪЛТОЛИКАТА РОЗЕЛА (Р. icterotis) с двата си подвида - номиналният и xanthogenys. И двата живеят в Югозападна Австралия. При втория цветът на лицето е много по-тънък, а двете опашни дълги пера са сини, а не маслено зелени. Има и някои други слабо забележими разлики, но тъй като в домашни условия подвидовете отдавна се кръстосват няма особено значение. При този вид розела е получена синя мутация - на мястото на червеното има бледо сиво-син цвят. Цената на такава мутация превишава няколкократно тази на пъстрата розела - мутация рубино.
Най-рядката от всички, също така и дребна (28см), е ЧЕРНОГЛАВА (СЕВЕРНА) РОЗЕЛА (P. venustus). Разпространена е в Северозападна и Северна Австралия - Кимбърлей, в Западна Австралия, в северните територии - Куинсланд бордер и островите Бетърс, Мелвил и Майлингимби. По-трудно се развъжда и това обяснява по-високата й цена от тази на другите розели.
ПЕНАНТОВАТА РОЗЕЛА (P. elegans) е значително по-едър представител от досега споменатите - З6 см с тъмно червен основен цвят при възрастните (след година, година и половина) или основно зелен цвят с редки червени перца тук-там до първата смяна на перата (бебешка перушина). Разликата между подвидовете (номиналния, nigrescens и melanoptera) е минимална, като се изразява само основно в оттенъка на червеното и в областите, в които е разпространено