Мини зайчето, още наричано зайче джудже или домашно зайче, става все по-популярен домашен любимец в България и може да се намери в много от зоомагазините в страната. То живее между 5 и 15 години, като най-често достига възраст около 10 години. 

Не изисква прекалени грижи. Достатъчно е да му обръщате внимание сутрин и вечер. Не вдига шум, като кучетата и котките, поради което е подходящ домашен любимец и за апартамент. Обича хората, да тича и си играе около вас, въпреки че противно на желанията ви, може да не се чувства най-добре да го държите в ръце. За съжаление съжителството на зайчето с малки деца често завършва със сериозни проблеми за зайчето, тъй като децата не са достатъчно внимателни към него. 

Може да живее и само, въпреки че с още едно и дори две зайчета, би се чувствало по-добре. Може да съжителства и с животни от вида на хамстерите, но по-едри животни, като кучета и котки, дори и да не го нападат, може да му причинят силен стрес от уплаха. 

Отглеждане 

Зайците могат да се отглеждат на открито (във волиери или клетки) и на закрито (в клетки). При домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси, по възможност с югоизточно изложение. Зайците не обичат течение. Най-подходящи за отглеждане са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45 см. 

Хранене 

Препоръчва се зайците да се хранят с фабрично гранулиран фураж, който съдържа всички необходими хранителни съставки. При липса на гранулиран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Зайците обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял няколко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата - изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля.