Екстериор. Всичките пет разновидности на немския шпиц са сходни по тип, форма на тялото и окраска. Главата има клиновидна форма или е с лисичи контури. Муцуната е средно дълга, с малка черна носна гъба (при белите, оранжевите и самурените екземпляри) и кафява (при кафяво оцветените). Ушите са малки, изправени и заострени. Очите са средно големи, с тъмно оцветяване. Шията е не много дълга, почти незабележима от обилното окосмяване. Гърбът е прав и къс. Коремът е прибран. Крайниците са прави, средно дълги, добре замускулени. Лапите са малки, със сводести събрани пръсти. Опашката е високо поставена, средно дълга, обилно окосмена и се носи полегнала плътно на гърба, което придава характерния външен вид на шпица. Космената покривка е права, гъста, с неприлягащи, вертикално щръкнали косми. Обилно окосмяване има на шията (образува грива), а също и на опашката. Окраската при отделните породни разновидности е: при волфшпица - сивкава (и различни оттенъци); при големия шпиц - черна, кафява, бяла; при средният, малкият шпиц и цвергшпица (померан) - черна, кафява, бяла, сивкава, оранжева и др. Обикновено на лапите, долната страна на опашката и на корема е по-светла.  Качества и предназначение. Представителите на всички разновидности на немския шприц са подвижни, издръжливи и смели кучета, недоверчиви към непознати хора. Те са добри домашни пазачи, силно се привързват към господаря си, но проявяват самостоятелност и имат „дързък характер “. Това трябва да се има предвид при обучението, за което са необходими по-голямо търпение и упоритост.    волфшпиц вис. холка: мъжки и женска 45-55 см,
тегло: мъжки и женска 25 - 28 кг; голям шпиц вис. холка: мъжки и женска 40 - 50 см,
тегло: мъжки и женска до 25 кг; среден шпиц