Големината му е 31-33 см, като половината от дължината е опашка. В природата се срещат само сиви корели. Рядко появяващите се албиноси (бели с червени очи, жълти с червени очи и перлени птици като нормалните, но посипани с бели и жълти точки), просто се загубват между останалите. За многото други мутации няма данни да са забелязани в природата (шансът им да образуват такава двойка е много малък).
Най-напред ще опиша нормалната мъжка сива корела. Главата му е жълта, преливаща в бяло по крайщата, като в областта на бузите има оранжево-червено петно. Откроява се характерната жълто-сива качулка от удължени пера. На крилото от рамото се очертава бяла ивица с дължина около 10 см и дебелина 2 см. Оцветяването е сиво, което прелива от по-светло на гърдите към по-тъмно на гърба. Опашката от долната страна е черна.
Женската е с подобно оцветяване, но не с толкова ярки цветове. По главата тя е мътно жълто-сива, оцветяването на бузите е по-бледо. Разстоянието между очите, погледнато в анфас, е по-малко. За сметка на това опашката й от долната страна е пръскана жълто-сива, а не черна. Младите са с подобно оцветяване като женската, но с първата смяна на перата към 5-6 месец мъжките започват вече да се оцветяват и до 8-10 вече придобиват оперението на възрастните. 

Преди това между втория и четвъртия месец мъжките се опитват да наподобяват песента на възрастния мъжкар. Това е една приятна песен от различни накъсани мелодии, които са различни при птици, гледани на различни места. Могат да се научат да изпълняват 5-6 сигнала и до 20-30 думи. За предпочитане е да се вземат в този период, за да имат по-големи шансове да се научат. Този папагал се отделя от останалите и чува само това, което се иска да възпроизведе, 10-15 минути сутрин и вечер. Корелата на мой приятел проговори за пръв път на 4-5 години, като каза 4 думи наведнъж, които повтаря и сега. Всички малки мъжки, които излязат от него, след като се отделят към втория-третия месец, дословно ги повтарят така, както са ги чували от баща си и са ги запаметили. Женските също имат тази слабост, но се обаждат само с по един крясък. Много рядко ми се е случвало женска към 4-5 месеца да се опитва да пее като мъжки, то това продължава по-малко от месец.
Сивата корела е един много хубав папагал, но напоследък е изместен от много по-интересните мутации. Въпреки това има отглеждачи, които харесват и развъждат стилната природна форма.
Освен споменатите в началото на статията мутации, съществуват още много други – канелена, сребриста, опушена, красивите шарени корели, които могат да бъдат и перлени и канелено-перлени, а също и рецисивни белобузи птици, които са като останалите, но при тях отсъства жълтия и червения цвят. Хубавото при работата с мутации е, че така човек се стреми да получи възможно по-добри екземпляри, а може би и нещо ново. Аз се занимавам с моите шарени корели от 1986 г. В началото съм използвал птици, които са били сиви и са имали само по няколко бели пера на крилата и опашката. С течение на много години труд и работа с повече от десет двойки на година, съм постигнал днешните красиви шарени корели. Разделял съм се с много любими птици, но съм оставял по-красивото им поколение.
Размножаването на корелите е сравнително лесно. За предпочитане е двойката сама да може да се избере сред останалите, което важи особено за шарените корели, които се опитват да ми създават малки проблеми последните няколко години. В повечето случаи обаче две птици се харесват и сами могат да създадат потомство, стига да им се осигурят елементарните за целта условия. Отглеждането на двойки корели става в средно голям кафез с примерни размери дължина – 80 см, височина – 50 см и широчина – 40 см. Кафезът в повечето случаи няма особено значение – за предпочитане е да е по-голям, но може да бъде и по-малък. Размножават се и групово по няколко двойки в по-големи помещения, но за предпочитане е по единично. Мътят в хралупи от дървен материал, които наподобяват кухи дървета с размери - височина – 30-35 см и основа около 25 на 25 см. В горната им част се прави отвор с диаметър около 8 см. На дъното се постилат 2 см дървесни стърготини. За удобство се слага пръчка, която излиза и навън и на нея каца вечер мъжкият. За целта може да се използва и някаква стълбичка, по която женската да слиза внимателно, без да счупи яйцата или нарани малките.
Преди да се пуснат за размножаване (да им се закачи хралупата), птиците трябва да се подготвят за това – да се хранят с покълнали семена, разнообразни плодове, съдържащи витамини, да им се дават микроелементи (минерали). Около една-две седмици след закачването, женската снася през ден 4-7 яйца, които започва да мъти след снасянето на второто. След 21 дена мътене се излюпват малките, като за един ден обикновено излизат 2-3, а другите през ден. Отначало ги храни само женската, след това участие взема и мъжкият. Малките напускат гнездото след 35-ия до 40-ия ден след излюпването си и стават самостоятелни чак след още 2-3 седмици, а понякога и по-късно. През това време те се изхранват от мъжкия, които отново покрива женската и тя след още седмица-две започва снасянето на следващото люпило. Ако това е станало по-рано, е възможно женската да снесе яйцата и преди малките да са напуснали гнездото и тогава яйцата трябва да се почистят внимателно с памук и вода, за да не се запушат порите им и малките да се задушат или да навлязат бактерии през черупката. Ако и двете люпила са били големи – с по 5-6 малки – папагалите трябва да се спрат. Маха им се хралупата, за да няма повече снасяния. Ако бройката е по-малка, могат да се оставят и трети път, но това не е добре за двойката, която се е изморила, а и малките са по-слабички третия път.
За единично гледани папагали е необходим средно голям кафез с правоъгълна или друга форма с по-малки размери. Препоръчително е да се пускат да летят в стаята поне през ден, разбира се при затворени прозорци. Корелите са като какадутата и могат да се опитомят за по-малко от месец, да кацат на ръка и да вземат от нея, без да се страхуват.
Това са едни прекрасни папагали, идеални за хора, които нямат още голям опит или не могат да си позволят нещо по-голямо.