В природата окраската на вълнистия папагал е тревисто зелена, главата е жълта, като отстрани на гушката са разпо­ложени по три черни точки. Най-големите точки се сливат с виолетово петно с капковидна форма. Горната част на тялото от врата и бузите до гърба и крилата са покрити с черни въл­нисти рисунки, което е послу­жило да бъдат кръстени вълнис­та. Двете дълги опашни пера имат тъмно син цвят. Клюнът и краката имат блед, синьо-зелен оттенък, който се забелязва и по коремчето и някои други места. Мъжкият се отличава от жен­ската по цвета на носковицата (нослето), разположена над ос­новата на клюна - при него тя е със син цвят, а при женската е кафяв. Когато са млади обаче при мъжките е оцветена в лилав цвят, а при женските в син, като постепенно лилавото става си­ньо, а синьото - бяло, след кое­то кафяво. При различните му­тации могат да се срещнат мъж­ки с розов цвят на носковицата или дори със смесен розово-син. В природата и в нашите зоомагазини големината им е около 18 см. При любителите селекционери обаче се отглеж­дат подобрените, така наречени изложбени вълнисти папагали, които са с три сантиметра по-големи, почти с два пъти по-го­леми глави и по-дебели. При тях, както и при обикновените, съществуват много мутации, благодарение на селекционери­те - албиноси (бели с червени очи), лутино (жълти с червени очи), сиви, светло  зелени, тъм­но зелени, синьо-зелени, светло сини, тъмно сини, лила­ви с бели или жълти гла­ви, шарени, жълто зеле­ни и синьо-бели, опалови и папагали със светли крила без щрихи, както и чисто жълти със щри­хи, или чисто сини и зе­лени без щрихи.
Съществуват и качула­ти вълнисти папагали, които могат да имат мал­ко разрошени пера на главата, две или повече слабо оформени качул­ки или такива с абсо­лютна качулка, като при канари­те глостери. Преди време при мой ко­лега се бяха появили въл­нисти папага­ли, които имаха пера и по краката -гащати, които за съжаление бяха само мъжки и то много слаби и не особено жизнени.
При добро гледане, продължителността на живота на вълнистия папагал е около 15 години, но той може да бъде и много по-кратък или по-дълъг. Важното е да се спазват някои основни правила при от­глеждането му. Като за начало трябва да му се осигури не мно­го малък кафез, който може да бъде с различна форма. Не трябва да се забравя, че е хуба­во да може да се пуска от него папагалът да лети по един час на ден или през ден. В помещение­то в което се отглежда папагала да няма въздушно течение. Дори и в най-топлите дни може да се настине, ако има отворени два прозореца, или прозорец и вра­тата на стаята. Вратата на кафе­за трябва да се затваря много трудно или да се заключва по някакъв начин, защото папага­лите са много изобретателни и малки песъ­чинки, които папагалите поемат и които спома­гат за хра­носмилане­то. В проти­вен случай семената не се усвояват. Допълнител­но могат да им се дават витамини и нямат почти никакви проблеми да си отворят. Също да се внимава за паднали хранилки или други малки дупки от които могат да се измъкнат навън. Веднъж излетели на улицата, шансът точно вие да ги хванете е много малък. Храненето също е мно­го важно. Трябва да им се дават основно семена - просо нормално и диво (лудо), овес, слънчоглед (ако не могат да си го белят да се смачка), канарено семе, по малко лен и коноп и други. Ху­баво е да им се дават и покъл­нали семена. От плодовете и зе­ленчуците могат да се дават всички, но добре измити и по възможност без нитрати. Най-лесното е едно малко парченце ябълка и по няколко листа от глухарче всеки ден. Два пъти в седмицата може да се дава твърдо свалено яйце (9 мину­ти). Месо или колбаси не трябва да се дават никога, лис­та или корени от магданоз също - казват, че действа смъртонос­но. На дъното или в някаква паничка винаги трябва да има минерали, които нашите птици не могат да си набавят както те­зи в природата. И не на послед­но място добре би било да имат другарче. Тези птици, както ве­че казах, в природата живеят на големи ята и когато са изолира­ни не се чувствуват особено комфортно.
Способностите на вълнис­тия папагал да подражава на човешка реч, да свири по няколко мелодии и дори да се опитва да изпее нещо на глас, са уникални, като се има предвид малките му размери (това обикновено правят само големите го-ворящи папагали).
Документирано е вълнис­то папагалче, което знае 140 думи. Това е нещо из­ключително, но на 20-30 думи може да се научи поч­ти всяко мъжко, стига да се вземе веднага, след като се види, че опитва да яде са­мо. То възможно най-малко трябва да чува звуците, из­давани от родителите и дру­гите двойки, макар че това му е заложено. Задължително тряб­ва след това да се гледа само и сутрин и вечер да му бъде гово­рено това, което се иска то после да възпроизведе за около 15-20 ми­нути. Сигу­рен съм, че ако направи­те всичко то­ва, вие ще имате успех.
Размножа­ването на вълнистия папагал е из­ключително лесна рабо­та, стига да сте си взели поне няколко двойки. Има случаи, в които те мътят и по единично, но това е по-рядко. Слага им се малка скована дър­вена хралупа с размери около 15/15/25 см. Преди това храната се засилва по качество, да­ват им се по­кълнали се­мена, за да могат добре да образуват яйцата им се дава кост от сепия и проблеми не би трябвало да има. 10-15 дни след като женската е хранена и оплодена от мъжкия започва снасянето на 4-7 яйца през ден, които се излюпват след около 10 дни първите няколко, други­те по реда на снасяне. В нача­лото ги храни само женската, след 10-12-ия ден взима уча­стие и мъжкия. Когато малките напуснат гнездото, а понякога и по-рано, женската след като е била отново оплодена, започва снасянето на вторите яйца. Би трябвало всичко пак да мине нормално. Ако и двата пъти са отгледали потомство (5-6 мал­ки) къщичката трябва да се сва­ли, дори да има някое ново сне­сено яйце. В противен случай родителите могат много да се изморят и дори някой от тях (обикновено мъжкия, който ги храни повече) може да умре, а това не трябва да се допуска. Ако малките са били по 2-4 мо­гат да се оставят и трети път, но не повече! По този начин те мо­гат дълги години да дават нормално здраво потомс­тво.
Вълнистите папагали са едни много забавни домаш­ни любимци, които могат дълги години да радват хо­рата около тях.