ИСТОРИЯ НА АКВАРИУМА
В миналото рибите са отглеждани в изкуствени условия не за удоволствие, а от практически съображения като източник на храна. Отглеждането на риби прераства в хоби, когато от любопитство необикновено оцветените екземпляри са изолирани от останалата стока и след това са селективно размножавани. В Китай ранните акваристи започнали да произвеждат в големи количества шарани, размножени в изкустве- ни водохранилища. Те се отличавали не само с по-богата окраска, но и  със специфично тяло и различно пригодени перки. През 16 век цветните шарани са въведени в Япония. През следващите сто години те достигат Европа, а през 1900 г. златната рибка се появява в Америка.

 ПОЯВА НА АКВАРИУМИТЕ
Аквариумът се появява такъв, какъвто го познаваме, може би в първите години на 19 век. Отпреди това има само няколко писмени свидетелства за отглеждане на живи риби в стъклени буркани в продължение на няколко години. Повратният момент настъпва през 1850 г., когато Р. Харингтон представя доклад пред Химическото Дружество в Лондон, Англия, в който описва как успешно е поддържал стабилен аквариум. Това поражда голям интерес, превръщайки отглеждането на риби в популярно хоби.
През 1852 г. Лондонското Зоологическо Дружество започва изграждането на първия обществен аквариум, който отваря врати през следващата година. Следва второ такова съоръжение в Зоологическите Градини в Съри, също в Англия, а не след дълго публични аквариуми се откриват и във всички по-големи градове на Европа. Техните непознати досега сладководни и морски експонати привличат непрекъснат поток от любопитни посетители.
Първите любители акваристи обикновено отглеждали местни риби. В крайбрежните градове хората правили опити в отглеждането на морски видове, а в регионите от вътрешността екземпляри от почти всички сладководни видове били въведени в аквариумите. Макар че сладководните риби били по-достъпни и отглеждането им далеч по-широко разпространено, книгите за аквариумни риби по онова време били посветени предимно на студеноводните морски видове. Много от местните водни растения, описани в някои от тези издания, сега се срещат рядко  тъжно доказателство за дълготрайните ефекти от замърсяването на нашите водни пътища.
Аквариумът скоро става модерен елемент от домакинството във Викторианска Англия. Тогава не са се продавали готови съоръжения, но редица книги от онова време предлагали инструкции за конструиране на аквариум. Тези конструкции често били по-скоро декоративни, отколкото функционални. Най-разпространени били аквариумите с една стъклена стена отпред и три странични от дърво (покрито със смола, за да бъде непромокаемо), а често и от аспидни плочи. На пазара се намирали най-разнообразни стъклени контейнери и кръгли буркани, но аквариумите били предимно правоъгълни и ръчно изработени, за да паснат в ниша в дома.
Не след дълго отглеждането на риби пленява не само общественото въображение, но и поставя нови предизвикателства пред ентусиастите, които започват да разработват все по-амбициозни аквариуми.
През 1857 г. X. Ноел Хъмфрис пише „Океански и речни градини История на морските и сладководни аквариуми". Там той формулира: „Ние ще имаме и тропически аквариуми, в които температурата и характеристиките на водата в моретата между тропиците ще бъдат успешно имитирани."

НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
Прозорливият Хъмфрис не само предрича изобретяването на нагревателя и термостата, коитo да разширят неимоверно обхвата от организми, които могат да бъдат завъждани в аквариуми, но и е сред първите, осъзнали значението на водната химия при отглеждането на риби. Той открива един принцип, често пренебрегван от акваристите и до днес  критичния фактор „ниво на населеност". Коментирайки аквариума на свой приятел, той отбелязва: „Макар че интересният му аквариум не изглежда толкова пренаселен, все пак той скоро открил, че забранената граница е премината и организмите не могат да се пригодят към разпределителна система, в пропорция от един квадратен инч на индивид." Както Хъмфрис предвижда, подгряването,осветяването и филтриращите системи за аквариуми били постепенно въведени, макар и първоначално в доста груб вид. Много ранни водоеми имали дъна от аспидни плочи и били нагрявани отдолу с малки горелки. Когато били разработени по-съвършени нагреватели и термостати, аквариумите започнали да се правят от стъкло в метален скелет.

НОВИ ХОРИЗОНТИ
Докато аквариумното оборудване продължавало да се развива и усъвършенства, акваристите започнали да търсят риби за отглеждане по-далеч от дома. Интересът към хобито започнал да спада, защото хората се отегчавали от сравнително безцветните местни видове, които обикновено се намирали. Сред малкото неместни риби, описани в ранната акваристка литература, била златната рибка: в американска публикация от 1858 г. и в един английски труд от 1890 г. е отбелязано, че, макар че е смятана за студеноводен вид, Златната рибка произхожда от по-топъл климат и може да оцелее при температура от 27°С. Възраждането на аквариумите настъпва с въвеждането на изключително колоритни тропически видове, като райската рибамакропод, които стават известни в Германия около 1876 г. и са описани в Англия през 1890 г. От този момент нататък отглеждането на риби набира сила. Акватичните дружества се разпространяват все по-широко, като започват да организират конкурсни демонстрации на риби. Тези събития повишават публичния достъп до това хоби, което процъфтява дори в суровите години на Втората световна война. Но големият напредък все още предстоял. По това време било почти невъзможно да се поддържа аквариум със солена вода, тъй като при корозията на металните рамки се отделяли токсини, смъртоносни за морските видове. За преодоляването на този проблем рамките били галванизирани или изработвани от неръждаема стомана. Същинският напредък обаче идва с разработването на спояващия силикон в края на 1960 г. Той прави възможно производството на първите изцяло стъклени аквариуми с различни форми и големини. Сега вече аквариумите можело да бъдат местени по-лесно, без опасност стъклата да се отделят от маджуна. Рамките станали отживелица, макар че често били добавяни пластмасови рамки за декорация.

МОДЕРНИ АКВАРИУМНИ СТИЛОВЕ
Днес при изработката на аквариуми с нестандартни форми вместо стъкло се използва акрил. Тъй като тази „новост" в аквариумите е изключително изгодна, а производителите разработват все по-твърди и устойчиви на драскотини пластмаси, акрилните аквариуми вероятно ще се утвърдят като естетически приемлива и по-лека алтернатива на стъклото. Традиционните аквариуми с железни поставки бяха изцяло изместени от едновременно декоративни и функционални шкафове, проектирани така, че да се съчетават с всякакъв интериор. Другите компоненти на аквариума, като нагревателната, осветителната, филтриращата и аериращата системи, също бяха значително усъвършенствани за постигане на по-голяма сигурност и ефикасност. Но напредък бе отбелязан не само в областта на техническите съоръжения. Много видове риби бяха „проектирани" с по-издължени перки, по-ярко оцветяване и различна форма на тялото (макар че моралният аспект на тези изкустве ни селекции си остава спорен). Засилват се и грижите за благополучието на всички водни видове. Много зоологически градини и публични аквариуми провеждат програми за изкуствено развъждане, често и с помощта на утвърдени любители акваристи. Тези обединени усилия имат за цел опазване на водния живот и едновременно с това ни помагат да разширим познанията си за него.